Apr 14, 2012, 8:18 PM

Великден

  Poetry » Other
746 1 0

ВЕЛИКДЕН

 

Вятърът леко прохладен

се стелеше в храсти и клони,

нашепваше за празника светъл,

цветове и багри зарони.

 

Колите се редяха в колони,

напускаха бавно града.

Цвят бял дървото отрони,

сякаш гонеше зло от дома.

 

Вижда се, всичко ще е прекрасно,

спотаено във вечер велика!

Децата очакват със щастие

с яйчице да се чукнат

и с радост "ПОБЕДА" да викнат!

 

 

21.04.2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Луиза Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....