Великден е! И фреските бледнеят.
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.
Надявам се - това сме ти и аз.
Надявам се Витлеемската комета,
изографисвала църковните стени
(от вече няколко хилядолетия)
и нашата любов да съхрани.
Христосът в мен ме води по водата,
която ни разделя в този свят.
Привиждам те безкрай далечината –
безсмъртната любов и образ свят!
Великден е! Църковни догми
разделят пак човешките сърца.
... И скита нашата любов бездомна
над облак бял и светли небеса...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados