19.04.2014 г., 22:39  

Великден

1.2K 1 13

Великден е! И фреските бледнеят.

Тълпите са във френетичен транс.

Но две души мечтаят да се слеят.

Надявам се - това сме ти и аз.

 

Надявам се Витлеемската комета,

изографисвала църковните стени

(от вече няколко хилядолетия)

и нашата любов да съхрани.

 

Христосът в мен ме води по водата,

която ни разделя в този свят.

Привиждам те безкрай далечината –

безсмъртната любов и образ свят!

 

Великден е! Църковни догми

разделят пак човешките сърца.

... И скита нашата любов бездомна

над облак бял и светли небеса...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " И скита нашата любов бездомна" много нежно и чувствено..Специфичен изказ и много ми харесва Младен. Браво
  • Има я, макар и далечна, но скъпа за сърцето! Благодаря ти, Райна - да ти се връщат всички хубави пожелания, умножени с множител по-голям от 1!

    Твой: Младен
  • Христос Воскресе, Санвали!

    Благодаря ти за хубавите думи.

    Искрено твой: Мисана
  • Хубаво стихотворение, Младен!

    Нежно и лирично...

    Сърдечен поздрав от мен! Светъл празник!
  • Благодаря ти, Илко, за хубавото пожелание!

    Во Истина Воскресе! Светли празници и на теб и много ново вдъхновение, ти желая!

    Твой: Младен

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...