4 may 2021, 11:02

Великден

  Poesía » Civil
729 1 0

Зелено стръкче е наболо

да търси дневна светлина.

След зимата полето голо

излъчва хлебна топлина.

Дърветата в зелени дрешки

с цвят към слънцето поглеждат

и във зениците човешки

те със радост се оглеждат.

Че даже и по късна доба

от пръст живота се възражда.

Изчезва зимната тегоба

и стрък под шумата се ражда.

Духът възкръсва сред цветята

и светът му става тесен.

А горе- нейде в небесата,

глас Вселената разтресе:

да бъде чудо в чудесата!

И Той наистина Воскресе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...