4.05.2021 г., 11:02

Великден

723 1 0

Зелено стръкче е наболо

да търси дневна светлина.

След зимата полето голо

излъчва хлебна топлина.

Дърветата в зелени дрешки

с цвят към слънцето поглеждат

и във зениците човешки

те със радост се оглеждат.

Че даже и по късна доба

от пръст живота се възражда.

Изчезва зимната тегоба

и стрък под шумата се ражда.

Духът възкръсва сред цветята

и светът му става тесен.

А горе- нейде в небесата,

глас Вселената разтресе:

да бъде чудо в чудесата!

И Той наистина Воскресе!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...