May 4, 2021, 11:02 AM

Великден

  Poetry » Civic
727 1 0

Зелено стръкче е наболо

да търси дневна светлина.

След зимата полето голо

излъчва хлебна топлина.

Дърветата в зелени дрешки

с цвят към слънцето поглеждат

и във зениците човешки

те със радост се оглеждат.

Че даже и по късна доба

от пръст живота се възражда.

Изчезва зимната тегоба

и стрък под шумата се ражда.

Духът възкръсва сред цветята

и светът му става тесен.

А горе- нейде в небесата,

глас Вселената разтресе:

да бъде чудо в чудесата!

И Той наистина Воскресе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...