May 4, 2021, 11:02 AM

Великден

  Poetry » Civic
724 1 0

Зелено стръкче е наболо

да търси дневна светлина.

След зимата полето голо

излъчва хлебна топлина.

Дърветата в зелени дрешки

с цвят към слънцето поглеждат

и във зениците човешки

те със радост се оглеждат.

Че даже и по късна доба

от пръст живота се възражда.

Изчезва зимната тегоба

и стрък под шумата се ражда.

Духът възкръсва сред цветята

и светът му става тесен.

А горе- нейде в небесата,

глас Вселената разтресе:

да бъде чудо в чудесата!

И Той наистина Воскресе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...