Животът просто ме приема,
безчувствено и безразлично.
Създавам следваща поема,
а някак хич не ми е поетично.
Обикновено е, нормално.
Боли от толкова природа.
Няма ме, дори и виртуално...
С любов разпъната не мога.
© Красимир Todos los derechos reservados