4.05.2013 г., 11:08 ч.

Велики Петък 

  Поезия » Любовна
378 0 0

Животът просто ме приема,
безчувствено и безразлично.
Създавам следваща поема,
а някак хич не ми е поетично.

Обикновено е, нормално.
Боли от толкова природа.
Няма ме, дори и виртуално...
С любов разпъната не мога.

© Красимир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Светът е странно разлюлян – циклоп на глинени нозе. Седи си Бог в прашинка взрян, дали ѝ даде, или в...
  • Сега си непокорна болка, от спомена при мен дошла, дете обикнало ме толкова, че в миг разсея сивата ...
  • За твоето ухание мечтая - възвишен миг сред земната пустиня. Душата ми от самота те вае, затворница ...

Още произведения »