Кавалерът, който с мен вървя,
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър.
По кожата ми – лъч, мъгла и дъжд
на капки – тихо и сияйно злато.
И слънцето изгря, не се стърпя –
засмя се и изскочи иззад облак.
Прошепна ласкаво: "Недей тъжа!"
и скри се зад баира в пламък огнен.
Проводих с поглед пътя и деня, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse