16 abr 2019, 23:42

Велосипедистът 

  Poesía
550 5 14
Кавалерът, който с мен вървя,
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър.
По кожата ми – лъч, мъгла и дъжд
на капки – тихо и сияйно злато.
И слънцето изгря, не се стърпя –
засмя се и изскочи иззад облак.
Прошепна ласкаво: "Недей тъжа!"
и скри се зад баира в пламък огнен.
Проводих с поглед пътя и деня, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Някакъв човек върви след мен,
следва стъпките ми мълчаливо.
Чувствам го след себе си цял ден
и, признавам, прави ме щастлива.
Но защо остава все прикрит? ...
  805  10  36 
Propuestas
: ??:??