Apr 16, 2019, 11:42 PM

Велосипедистът 

  Poetry
549 5 14
Кавалерът, който с мен вървя,
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър.
По кожата ми – лъч, мъгла и дъжд
на капки – тихо и сияйно злато.
И слънцето изгря, не се стърпя –
засмя се и изскочи иззад облак.
Прошепна ласкаво: "Недей тъжа!"
и скри се зад баира в пламък огнен.
Проводих с поглед пътя и деня, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Някакъв човек върви след мен,
следва стъпките ми мълчаливо.
Чувствам го след себе си цял ден
и, признавам, прави ме щастлива.
Но защо остава все прикрит? ...
  805  10  36 
Random works
: ??:??