Велосипедистът
Кавалерът, който с мен вървя,
беше вятърът. И вън остана.
Мария Панайотова
Край мене прелетя внезапен мъж.
Остави светофар и топъл вятър.
По кожата ми – лъч, мъгла и дъжд
на капки – тихо и сияйно злато.
И слънцето изгря, не се стърпя –
засмя се и изскочи иззад облак.
Прошепна ласкаво: "Недей тъжа!"
и скри се зад баира в пламък огнен.
Проводих с поглед пътя и деня,
а вятърът в краката ми приседна.
Направих крачка, трепна мараня.
Въздъхна вятърът и ме последва.
Живея в дом с отключени врати
като отворена и топла пазва.
Без покрив и прозорци. С рой мечти.
Живея с вятър. Който не залязва.
16.04.2019
© Мария Димитрова All rights reserved.
