11 jul 2008, 16:24

Венчана 

  Poesía » De amor
2016 0 38
Над нас се спусна теменужената вечер,
звездите слязоха във твоите очи,
една вълна със бяла пяна ме облече,
за да съм твоята невеста до зори.

И морски бриз косите ми заплете,
гримира ме луната с бляскав руж,
на лявата ми гръд наместо цвете,
целувката ти грейна изведнъж.

Ръцете ти за мене сътвориха
най-ценната корона на света,
наместо пръстен,  върху пръста ми притихна
една блестяща, бисерна сълза.

Морето с топла нежност ни прегърна,
луната мълчаливо ни венча,
бях твоя, беше мой - до съмване...
Събудих се венчана... и сама!



© Боряна Събева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??