Венчана
Над нас се спусна теменужената вечер,
звездите слязоха във твоите очи,
една вълна със бяла пяна ме облече,
за да съм твоята невеста до зори.
И морски бриз косите ми заплете,
гримира ме луната с бляскав руж,
на лявата ми гръд наместо цвете,
целувката ти грейна изведнъж.
Ръцете ти за мене сътвориха
най-ценната корона на света,
наместо пръстен, върху пръста ми притихна
една блестяща, бисерна сълза.
Морето с топла нежност ни прегърна,
луната мълчаливо ни венча,
бях твоя, беше мой - до съмване...
Събудих се венчана... и сама!
звездите слязоха във твоите очи,
една вълна със бяла пяна ме облече,
за да съм твоята невеста до зори.
И морски бриз косите ми заплете,
гримира ме луната с бляскав руж,
на лявата ми гръд наместо цвете,
целувката ти грейна изведнъж.
Ръцете ти за мене сътвориха
най-ценната корона на света,
наместо пръстен, върху пръста ми притихна
една блестяща, бисерна сълза.
Морето с топла нежност ни прегърна,
луната мълчаливо ни венча,
бях твоя, беше мой - до съмване...
Събудих се венчана... и сама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Събева Всички права запазени
