Пак почуках.. не отвори на мига,
но дочувах глас от малката ти стая..
и притихнах, ти - отпуснала снага
тъй се молеше на Бог за Краят.
Той те чу.. и почерни ни света,
захвърли ни душите най-ужасно,
щом нямаше Живот и след Смъртта,
затуй и в Рая щеше да тясно.
Пак почуках.. не отвори на мига,
а дочувах плач от тъмната ти стая,
и сам замрях, ти - потънала в тъга,
че днес със Дявола ще се венчаем!