Пак почуках.. не отвори на мига,
но дочувах глас от малката ти стая..
и притихнах, ти - отпуснала снага
тъй се молеше на Бог за Краят.
Той те чу.. и почерни ни света,
захвърли ни душите най-ужасно,
щом нямаше Живот и след Смъртта,
затуй и в Рая щеше да тясно.
Пак почуках.. не отвори на мига,
а дочувах плач от тъмната ти стая,
и сам замрях, ти - потънала в тъга,
че днес със Дявола ще се венчаем!
© Аз All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
