20 jun 2009, 19:50

Вендета

  Poesía » Civil
643 0 3

                                               

                                                       "Остави таз песен любовна,

                                                          не вливай ми в сърце отрова..."

                                                            

                                                                                           Хр. Ботийов

 

Сега не е времето

на поетите

с нежните

лири.

 

Сега не е времето

на Хосе Карерас,

на Павароти

или на Доминго.

 

Поне у нас -

в България,

ако изобщо има

такава държава.

 

И макар че никак не е модерно.

И макар че е обидно.

Грустно.

И скучно

като в руските пучове

 

или бледите медии,

препълнени с обяви,

семейни кланета,

с екшъни и мелодрами,

господа и дами,

нямаме вече търпение -

искаме ВЕНДЕТА!

 

Искаме отмъщение,

ваши нищожества,

премиери и прими,

за цялото ви безбожие,

за това, че ни накарахте да просим

милостиня,

без да сме виновни!

 

Но не си мислете,

че Демокрацията

е само за властимащите!

За жертвите, -

за останалата част от НАЦИЯТА.

ВЕНДЕТА

се нарича ДЕМОКРАЦИЯТА!

 

Жалко,

че не можахме

да се възхитим

на поетите

с нежните

лири.

 

Жалко само,

че не можахме да се насладим

на Павороти,

на Карерас

или на Доминго...

 

Жалко,

че ще издъхнем като изтровени

улични псета,

скитащи,

бесни

и болни...

 

Жалко,

че нашата интелегенция

работи, каквото ù подхвърлят на борсата

случайни,

но законни босове

или мафиоти...

 

Затова,

господа управници,

не си мислете,

че ще ви спасят

някакви си валутни съвети

или бордове -

 

единственото,

което заслужавате да ви споходи -

е ВЕНДЕТАТА,

защото погубихте

народа си!

 

И запомнете,

че за жертвите на вашето бездарие,

за все още живата част от НАЦИЯТА -

ВЕНДЕТА

се нарича ДЕМОКРАЦИЯТА!

 

Защото е срам пред света

Симеонова България,

земята на Ботев и Левски,

отново да бъде робска земя

на нашенска, червена и синя,

и нам каква си олигархия,

и на шепа

мракобесници!

 

1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Писано през 1995 г., а звучи толкова актуално и днес, за съжаление...
  • Ярък спомен от едно все още присъстващо минало...
    Поздрав!
  • 1995 г.Не искам да се връщам там.. за нищо на света...
    Я каква политическа поезия е създавало времето тогава...
    Годината на контрастите!!! Леко напомня на сегашната 2009...дано не е дежаву...


Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...