Вендета
"Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова..."
Хр. Ботийов
Сега не е времето
на поетите
с нежните
лири.
Сега не е времето
на Хосе Карерас,
на Павароти
или на Доминго.
Поне у нас -
в България,
ако изобщо има
такава държава.
И макар че никак не е модерно.
И макар че е обидно.
Грустно.
И скучно
като в руските пучове
или бледите медии,
препълнени с обяви,
семейни кланета,
с екшъни и мелодрами,
господа и дами,
нямаме вече търпение -
искаме ВЕНДЕТА!
Искаме отмъщение,
ваши нищожества,
премиери и прими,
за цялото ви безбожие,
за това, че ни накарахте да просим
милостиня,
без да сме виновни!
Но не си мислете,
че Демокрацията
е само за властимащите!
За жертвите, -
за останалата част от НАЦИЯТА.
ВЕНДЕТА
се нарича ДЕМОКРАЦИЯТА!
Жалко,
че не можахме
да се възхитим
на поетите
с нежните
лири.
Жалко само,
че не можахме да се насладим
на Павороти,
на Карерас
или на Доминго...
Жалко,
че ще издъхнем като изтровени
улични псета,
скитащи,
бесни
и болни...
Жалко,
че нашата интелегенция
работи, каквото ù подхвърлят на борсата
случайни,
но законни босове
или мафиоти...
Затова,
господа управници,
не си мислете,
че ще ви спасят
някакви си валутни съвети
или бордове -
единственото,
което заслужавате да ви споходи -
е ВЕНДЕТАТА,
защото погубихте
народа си!
И запомнете,
че за жертвите на вашето бездарие,
за все още живата част от НАЦИЯТА -
ВЕНДЕТА
се нарича ДЕМОКРАЦИЯТА!
Защото е срам пред света
Симеонова България,
земята на Ботев и Левски,
отново да бъде робска земя
на нашенска, червена и синя,
и нам каква си олигархия,
и на шепа
мракобесници!
1995 г.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Я каква политическа поезия е създавало времето тогава...
