"Остави таз песен любовна,

                                                          не вливай ми в сърце отрова..."

                                                                                           Хр. Ботийов

Сега не е времето

на поетите

с нежните

лири.

Сега не е времето

на Хосе Карерас,

на Павароти

или на Доминго.

Поне у нас -

в България,

ако изобщо има

такава държава.

И макар че никак не е модерно.

И макар че е обидно.

Грустно.

И скучно

като в руските пучове

или бледите медии,

препълнени с обяви,

семейни кланета,

с екшъни и мелодрами,

господа и дами,

нямаме вече търпение -

искаме ВЕНДЕТА!

Искаме отмъщение,

ваши нищожества,

премиери и прими,

за цялото ви безбожие,

за това, че ни накарахте да просим

милостиня,

без да сме виновни!

Но не си мислете,

че Демокрацията

е само за властимащите!

За жертвите, -

за останалата част от НАЦИЯТА.

ВЕНДЕТА

се нарича ДЕМОКРАЦИЯТА!

Жалко,

че не можахме

да се възхитим

на поетите

с нежните

лири.

Жалко само,

че не можахме да се насладим

на Павороти,

на Карерас

или на Доминго...

Жалко,

че ще издъхнем като изтровени

улични псета,

скитащи,

бесни

и болни...

Жалко,

че нашата интелегенция

работи, каквото ù подхвърлят на борсата

случайни,

но законни босове

или мафиоти...

Затова,

господа управници,

не си мислете,

че ще ви спасят

някакви си валутни съвети

или бордове -

единственото,

което заслужавате да ви споходи -

е ВЕНДЕТАТА,

защото погубихте

народа си!

И запомнете,

че за жертвите на вашето бездарие,

за все още живата част от НАЦИЯТА -

ВЕНДЕТА

се нарича ДЕМОКРАЦИЯТА!

Защото е срам пред света

Симеонова България,

земята на Ботев и Левски,

отново да бъде робска земя

на нашенска, червена и синя,

и нам каква си олигархия,

и на шепа

мракобесници!

1995 г.