Венец от сладост
389
0
0
Пробляснала под долния клепач,
сълзата с палец ти изтривам.
И със целувката, като трепач,
със радост срещата покривам.
И отдалеч дошла си ти при мен,
от радост пак се просълзяваш.
И в светлия за двамата ни ден
на всичко ти се съгласяваш.
И днеска слънцето пред мен си ти,
и с топлината ме зареждаш.
Едно небе над двамата блести
и ти към него ме повеждаш.
И да политнем двама от любов
във лъчезарните простори.
А обичта ни със пронизващ зов
венец от сладост да ни стори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
