18 дек. 2018 г., 20:46

Венец от сладост 

  Поэзия » Любовная
237 0 0

Пробляснала под долния клепач,

сълзата с палец ти изтривам.

И със целувката, като трепач,

със радост срещата покривам.

 

И отдалеч дошла си ти при мен,

от радост пак се просълзяваш.

И в светлия за двамата ни ден

на всичко ти се съгласяваш.

 

И днеска слънцето пред мен си ти,

и с топлината ме зареждаш.

Едно небе над двамата блести

и ти към него ме повеждаш.

 

И да политнем двама от любов

във лъчезарните простори.

А обичта ни със пронизващ зов

венец от сладост да ни стори.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??