20 ago 2008, 16:05

Веселко стихче

1K 0 6

Веднъж да пиша аз реших
и впрочем, стих ти сътворих.

 

Но римата ми малко бягаше,
а пък и времето ме стягаше.

 

Да! Почнах аз и ред след ред,
получи се не лош куплет.

 

Но пак не бях от себе си доволен,
а и стихът ми не изглеждаше спокоен.

 

Защо ми римата убягна,
когато в този миг ми тя потрябва?

 

Опитвам и сега да го довърша,
счупи се моливът, потно чело бърша.

 

Затуй се спрях и го оставих,
и мигом в откровения го аз добавих.

 

Единствено ме притеснява това, че не зная,
дали ще ти хареса на стиха краят?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ян Тра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....