Веселко стихче
Веднъж да пиша аз реших
и впрочем, стих ти сътворих.
Но римата ми малко бягаше,
а пък и времето ме стягаше.
Да! Почнах аз и ред след ред,
получи се не лош куплет.
Но пак не бях от себе си доволен,
а и стихът ми не изглеждаше спокоен.
Защо ми римата убягна,
когато в този миг ми тя потрябва?
Опитвам и сега да го довърша,
счупи се моливът, потно чело бърша.
Затуй се спрях и го оставих,
и мигом в откровения го аз добавих.
Единствено ме притеснява това, че не зная,
дали ще ти хареса на стиха краят?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ян Тра Всички права запазени
Ама до кога ? 
