Веселко стихче
Веднъж да пиша аз реших
и впрочем, стих ти сътворих.
Но римата ми малко бягаше,
а пък и времето ме стягаше.
Да! Почнах аз и ред след ред,
получи се не лош куплет.
Но пак не бях от себе си доволен,
а и стихът ми не изглеждаше спокоен.
Защо ми римата убягна,
когато в този миг ми тя потрябва?
Опитвам и сега да го довърша,
счупи се моливът, потно чело бърша.
Затуй се спрях и го оставих,
и мигом в откровения го аз добавих.
Единствено ме притеснява това, че не зная,
дали ще ти хареса на стиха краят?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ян Тра Все права защищены
Ама до кога ? 
