Вещателка

17 ene 2012, 21:40

Poesía » Otra

654 0 2

Аз мога да вещая, не защото

съм вещица или изкусен маг.

Аз мога да позная с любовта си

на прага ми, че ще те срещна пак.

Каквото и да правиш, съм до тебе

и искаш да се махнеш, но в зори

събуждаш се и шеметно потъваш

отново в моите галещи очи.

А после, след поредната цигара,

си правиш чаша хубаво кафе,

дочуваш нейде как звучи китара

и тиха, топла криеш ме в ръце.

И бягаме, откраднали от Бога

усещане за Кръст, Жена и Мъж.

Надмогнали човешката умора,

превръщаме се в неочакван дъжд.

Но съм далече и единствено тъгата

потропва по капчуците от студ.

Не виждаш още как през любовта си

Любов вещая за един напълно луд.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.