Вещателка
Аз мога да вещая, не защото
съм вещица или изкусен маг.
Аз мога да позная с любовта си
на прага ми, че ще те срещна пак.
Каквото и да правиш, съм до тебе
и искаш да се махнеш, но в зори
събуждаш се и шеметно потъваш
отново в моите галещи очи.
А после, след поредната цигара,
си правиш чаша хубаво кафе,
дочуваш нейде как звучи китара
и тиха, топла криеш ме в ръце.
И бягаме, откраднали от Бога
усещане за Кръст, Жена и Мъж.
Надмогнали човешката умора,
превръщаме се в неочакван дъжд.
Но съм далече и единствено тъгата
потропва по капчуците от студ.
Не виждаш още как през любовта си
Любов вещая за един напълно луд.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
