Вещателка
Аз мога да вещая, не защото
съм вещица или изкусен маг.
Аз мога да позная с любовта си
на прага ми, че ще те срещна пак.
Каквото и да правиш, съм до тебе
и искаш да се махнеш, но в зори
събуждаш се и шеметно потъваш
отново в моите галещи очи.
А после, след поредната цигара,
си правиш чаша хубаво кафе,
дочуваш нейде как звучи китара
и тиха, топла криеш ме в ръце.
И бягаме, откраднали от Бога
усещане за Кръст, Жена и Мъж.
Надмогнали човешката умора,
превръщаме се в неочакван дъжд.
Но съм далече и единствено тъгата
потропва по капчуците от студ.
Не виждаш още как през любовта си
Любов вещая за един напълно луд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
