20 dic 2008, 9:52

Вещи

  Poesía » Otra
603 0 0

Хиляди пътища извървяни,
срещнати безлични вещи,
от живота сякаш смаяни,
и горящи в неговите пещи!

Изгаряйки последна страница,
за теб вече няма утрешен ден,
сам сложи крайната граница,
и няма да ви има повече до мен!

Мечтата бавно изчезна,
заедно с всички предмети,
потънаха в тъмна бездна,
от дълбочината на мрака взети!

Останахме около себе си сами,
надявайки се до края да стигнем,
стискайки вътре в нас последни сили,
надяваме се до целта да достигнем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...