20.12.2008 г., 9:52

Вещи

598 0 0

Хиляди пътища извървяни,
срещнати безлични вещи,
от живота сякаш смаяни,
и горящи в неговите пещи!

Изгаряйки последна страница,
за теб вече няма утрешен ден,
сам сложи крайната граница,
и няма да ви има повече до мен!

Мечтата бавно изчезна,
заедно с всички предмети,
потънаха в тъмна бездна,
от дълбочината на мрака взети!

Останахме около себе си сами,
надявайки се до края да стигнем,
стискайки вътре в нас последни сили,
надяваме се до целта да достигнем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...