20 дек. 2008 г., 09:52

Вещи

600 0 0

Хиляди пътища извървяни,
срещнати безлични вещи,
от живота сякаш смаяни,
и горящи в неговите пещи!

Изгаряйки последна страница,
за теб вече няма утрешен ден,
сам сложи крайната граница,
и няма да ви има повече до мен!

Мечтата бавно изчезна,
заедно с всички предмети,
потънаха в тъмна бездна,
от дълбочината на мрака взети!

Останахме около себе си сами,
надявайки се до края да стигнем,
стискайки вътре в нас последни сили,
надяваме се до целта да достигнем!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...