20 дек. 2008 г., 09:52

Вещи

604 0 0

Хиляди пътища извървяни,
срещнати безлични вещи,
от живота сякаш смаяни,
и горящи в неговите пещи!

Изгаряйки последна страница,
за теб вече няма утрешен ден,
сам сложи крайната граница,
и няма да ви има повече до мен!

Мечтата бавно изчезна,
заедно с всички предмети,
потънаха в тъмна бездна,
от дълбочината на мрака взети!

Останахме около себе си сами,
надявайки се до края да стигнем,
стискайки вътре в нас последни сили,
надяваме се до целта да достигнем!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...