11 mar 2008, 8:58

Вещица с лице на самодива 

  Poesía
1599 1 23
Едно парче олово ме погълна,
забито с изстрел в голият ми гръб.
Една лъжа в душата ми покълна
и пусна корен в силната ми гръд.
За мен куршумът не е смъртоносен,
но след думите ти, бронята свалих.
Видя ме гол - любовно недоносен.
Повярвах в теб. Сърцето си открих.
А ти разкъса бялата си маска.
Жадна за кипящата ми кръв.
И вместо дълго чаканата ласка,
душиш ме с пъпната ми връв. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??