Вещица с лице на самодива
Едно парче олово ме погълна,
забито с изстрел в голият ми гръб.
Една лъжа в душата ми покълна
и пусна корен в силната ми гръд.
За мен куршумът не е смъртоносен,
но след думите ти, бронята свалих.
Видя ме гол - любовно недоносен.
Повярвах в теб. Сърцето си открих.
А ти разкъса бялата си маска.
Жадна за кипящата ми кръв.
И вместо дълго чаканата ласка,
душиш ме с пъпната ми връв.
Тялото прекършено изстива.
След изстрела - последва нов.
Вещица си, с лик на самодива.
Наивник съм. Наричах те любов.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
