бармах (Леонид Стоянов)
103 724
11.03.2008 г., 8:58 ч.

Вещица с лице на самодива 

  Поезия
1563 1 23

Едно парче олово ме погълна,

забито с изстрел в голият ми гръб.

Една лъжа в душата ми покълна

и пусна корен в силната ми гръд.

 

За мен куршумът не е смъртоносен,

но след думите ти, бронята свалих.

Видя ме гол - любовно недоносен.

Повярвах в теб. Сърцето си открих.

 

А ти разкъса бялата си маска.

Жадна за кипящата ми кръв.

И вместо дълго чаканата ласка,

душиш ме с пъпната ми връв.

 

Тялото прекършено изстива.

След изстрела - последва нов.

Вещица си, с лик на самодива.

Наивник съм. Наричах те любов.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??