23 feb 2008, 18:54

Вестоносец 

  Poesía » De humor
1362 0 23
Понеже,
както  знаете - работя   като  вестоносец...
Веднъж на  мене
падна  се  честта
да  дам подарък пре-голям
на  Дама някаква...
Та  той - Подаръкът,  бил пратен от
непознати, пребогати  люде...
И към адреса  се  запътих... аз.


Звънецът  
прозвъня  във  тишината...


Отвори  някакво  момиче сънено...
и  тъжното  и хубаво лице  
да  се  усмихне  се  опита...
Попитах, както повелява: Добър ден!
Простете -
тук,          
на тоз  адрес,
случайно  да   живее

Създанието, търсено  -
от  Принца  на  Надеждата...?!

А дамата  се  ококори.
Изведнъж  се  окопити - и
нали  съм  непознат  и  аз... -
от где  да   знае  тя -
какво  ли  във  торбата  нося...
Започна  с  мен да  спори,
че всъщност   не  е
тя,
че и дори от доста време  
е  щастлива, та до скоро - и омъжена...
Но  аз - понеже - съм комик законспириран,
видях  
тъгата  във  Сърцето  и...
-
Не  ми  убягна  нищо... Тя...
просто  се  прикриваше... Не лъжеше...
Тревогите  и  се  завъртяха   пред очите   ми - на  кинолента...


Разбрах,
че е  заложница
на  страховете  тъмни...
Само отвърнах: Извинете...



Не изчаках...  тя  вратата   да   затвори.
и  
със  задна  ножица -
като спортист -
аз -
изведнъж -  във  коридора  неин  вкарах - с  шут
цял  облак - от  огъващи балони...

Тромби   весели, фанфари  зазвъняха
след мене - цяла група от смешнИци...

ДокАто  
разбере  какво  се  случва  и

един  от  мойте  хора - преоблечен като  заек


на ръце понесе  я  
към седемте  джуджета... дето  
щяха
да  я  прекатурнат  в  танц - от  вихрите  обзет...
Нивга  дотогаз не бях  аз виждал  толкова  Надежда -


Дамата видях  да  се  усмихва...
Очите  и  
сияеха спокойни:

"Вече всичко  е  наред"

© Кирил Бачев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??