Вестоносец
Понеже,
както знаете - работя като вестоносец...
Веднъж на мене
падна се честта
да дам подарък пре-голям
на Дама някаква...
Та той - Подаръкът, бил пратен от
непознати, пребогати люде...
И към адреса се запътих... аз.
Звънецът
прозвъня във тишината...
Отвори някакво момиче сънено...
и тъжното и хубаво лице
да се усмихне се опита...
Попитах, както повелява: Добър ден!
Простете -
тук,
на тоз адрес,
случайно да живее
Създанието, търсено -
от Принца на Надеждата...?!
А дамата се ококори.
Изведнъж се окопити - и
нали съм непознат и аз... -
от где да знае тя -
какво ли във торбата нося...
Започна с мен да спори,
че всъщност не е
тя,
че и дори от доста време
е щастлива, та до скоро - и омъжена...
Но аз - понеже - съм комик законспириран,
видях
тъгата във Сърцето и...
-
Не ми убягна нищо... Тя...
просто се прикриваше... Не лъжеше...
Тревогите и се завъртяха пред очите ми - на кинолента...
Разбрах,
че е заложница
на страховете тъмни...
Само отвърнах: Извинете...
Не изчаках... тя вратата да затвори.
и
със задна ножица -
като спортист -
аз -
изведнъж - във коридора неин вкарах - с шут
цял облак - от огъващи балони...
Тромби весели, фанфари зазвъняха
след мене - цяла група от смешнИци...
ДокАто
разбере какво се случва и
един от мойте хора - преоблечен като заек
на ръце понесе я
към седемте джуджета... дето
щяха
да я прекатурнат в танц - от вихрите обзет...
Нивга дотогаз не бях аз виждал толкова Надежда -
Дамата видях да се усмихва...
Очите и
сияеха спокойни:
"Вече всичко е наред"
както знаете - работя като вестоносец...
Веднъж на мене
падна се честта
да дам подарък пре-голям
на Дама някаква...
Та той - Подаръкът, бил пратен от
непознати, пребогати люде...
И към адреса се запътих... аз.
Звънецът
прозвъня във тишината...
Отвори някакво момиче сънено...
и тъжното и хубаво лице
да се усмихне се опита...
Попитах, както повелява: Добър ден!
Простете -
тук,
на тоз адрес,
случайно да живее
Създанието, търсено -
от Принца на Надеждата...?!
А дамата се ококори.
Изведнъж се окопити - и
нали съм непознат и аз... -
от где да знае тя -
какво ли във торбата нося...
Започна с мен да спори,
че всъщност не е
тя,
че и дори от доста време
е щастлива, та до скоро - и омъжена...
Но аз - понеже - съм комик законспириран,
видях
тъгата във Сърцето и...
-
Не ми убягна нищо... Тя...
просто се прикриваше... Не лъжеше...
Тревогите и се завъртяха пред очите ми - на кинолента...
Разбрах,
че е заложница
на страховете тъмни...
Само отвърнах: Извинете...
Не изчаках... тя вратата да затвори.
и
със задна ножица -
като спортист -
аз -
изведнъж - във коридора неин вкарах - с шут
цял облак - от огъващи балони...
Тромби весели, фанфари зазвъняха
след мене - цяла група от смешнИци...
ДокАто
разбере какво се случва и
един от мойте хора - преоблечен като заек
на ръце понесе я
към седемте джуджета... дето
щяха
да я прекатурнат в танц - от вихрите обзет...
Нивга дотогаз не бях аз виждал толкова Надежда -
Дамата видях да се усмихва...
Очите и
сияеха спокойни:
"Вече всичко е наред"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
