Понеже, както знаете - работя като вестоносец... Веднъж на мене падна се честта да дам подарък пре-голям на Дама някаква... Та той - Подаръкът, бил пратен от непознати, пребогати люде... И към адреса се запътих... аз.
Звънецът прозвъня във тишината...
Отвори някакво момиче сънено... и тъжното и хубаво лице да се усмихне се опита... Попитах, както повелява: Добър ден! Простете - тук, на тоз адрес, случайно да живее
Създанието, търсено - от Принца на Надеждата...?!
А дамата се ококори. Изведнъж се окопити - и нали съм непознат и аз... - от где да знае тя - какво ли във торбата нося... Започна с мен да спори, че всъщност не е тя, че и дори от доста време е щастлива, та до скоро - и омъжена... Но аз - понеже - съм комик законспириран, видях тъгата във Сърцето и... - Не ми убягна нищо... Тя... просто се прикриваше... Не лъжеше... Тревогите и се завъртяха пред очите ми - на кинолента...
Разбрах, че е заложница на страховете тъмни... Само отвърнах: Извинете...
Не изчаках... тя вратата да затвори. и със задна ножица - като спортист - аз - изведнъж - във коридора неин вкарах - с шут цял облак - от огъващи балони...
Тромби весели, фанфари зазвъняха след мене - цяла група от смешнИци...
ДокАто разбере какво се случва и
един от мойте хора - преоблечен като заек
на ръце понесе я към седемте джуджета... дето щяха да я прекатурнат в танц - от вихрите обзет... Нивга дотогаз не бях аз виждал толкова Надежда -
Дамата видях да се усмихва... Очите и сияеха спокойни:
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.