23 ene 2011, 18:47

Ветроносна 

  Poesía
630 0 5

В очите ти 

прочетох всичко... осторожно.

По устните ти 

бягаха слова.

Но не,  едва ли е възможно!?

Играеше ли с мен игра?


Онези  ъгълчета

на устата ти... помпозни -

извити в деликатна

суета,

трептяха на лицето ти безбожни

и пулсът ми със тях трептя.


Нахлу в света ми 

смело, неотложно.

Протегна длан в мъглата и разбра,

че аз съм сила ветроносна,

... че ти си  повеят в нощта.






© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??