Ветроносна
В очите ти
прочетох всичко... осторожно.
По устните ти
бягаха слова.
Но не, едва ли е възможно!?
Играеше ли с мен игра?
Онези ъгълчета
на устата ти... помпозни -
извити в деликатна
суета,
трептяха на лицето ти безбожни
и пулсът ми със тях трептя.
Нахлу в света ми
смело, неотложно.
Протегна длан в мъглата и разбра,
че аз съм сила ветроносна,
... че ти си повеят в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Искра Радева Николова Все права защищены
