Jan 23, 2011, 6:47 PM

Ветроносна

  Poetry
914 0 5

В очите ти 

прочетох всичко... осторожно.

По устните ти 

бягаха слова.

Но не,  едва ли е възможно!?

Играеше ли с мен игра?


Онези  ъгълчета

на устата ти... помпозни -

извити в деликатна

суета,

трептяха на лицето ти безбожни

и пулсът ми със тях трептя.


Нахлу в света ми 

смело, неотложно.

Протегна длан в мъглата и разбра,

че аз съм сила ветроносна,

... че ти си  повеят в нощта.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...