mariopalatov (Марио палатов)
16 7
27 mar 2013, 16:25

Ветрове 

  Poesía
520 0 1

 Жарта от огъня угасна,

 прахта отлетя,

 ти не се и поколеба,

 а побягна.

 

 В този необикновен ден

 пиша стихотворението за мен.

 

 Небето синьо,

 кръвта червена,

 а земята е заoбиколена.

 

 Не се обрьщайки назад,

 ти остана на втория ми праг,

 но за мен животът си остава радост и тъга.

                                            

  

 

 

© Марио палатов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??