Ветрове

27 mar 2013, 16:25

Poesía

632 0 1

Жарта от огъня угасна,
прахта отлетя,
ти не се и поколеба,
а побягна.
В този необикновен ден
пиша стихотворението за мен.
Небето синьо,
кръвта червена,
а земята е заoбиколена.
Не се обрьщайки назад,
ти остана на втория ми праг,
но за мен животът си остава радост и тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ветрове

Искате да прочетете повече?

Propuestas