Ветрове

Mar 27, 2013, 4:25 PM

Poetry

666 0 1

Жарта от огъня угасна,
прахта отлетя,
ти не се и поколеба,
а побягна.
В този необикновен ден
пиша стихотворението за мен.
Небето синьо,
кръвта червена,
а земята е заoбиколена.
Не се обрьщайки назад,
ти остана на втория ми праг,
но за мен животът си остава радост и тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Ветрове

Want to read more?

Random works