27.03.2013 г., 16:25 ч.

Ветрове 

  Поезия
577 0 1

 Жарта от огъня угасна,

 прахта отлетя,

 ти не се и поколеба,

 а побягна.

 

 В този необикновен ден

 пиша стихотворението за мен.

 

 Небето синьо,

 кръвта червена,

 а земята е заoбиколена.

 

 Не се обрьщайки назад,

 ти остана на втория ми праг,

 но за мен животът си остава радост и тъга.

                                            

  

 

 

© Марио палатов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??