Ветрове
Отпих от обичта на ветровете,
летях на техните крила без страх,
докоснах времето и световете
и се завърнах в родния си град.
Наситих се на вятърната слава
и приземих крилатата душа,
за да докосне почвата корава
и да почувства силната земя.
Сбогувах се със сините простори,
но се сдобих с върховна благодат,
сърцето си земята ми отвори,
погали нежно моя свят крилат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Наташа Басарова Todos los derechos reservados
