Отпих от обичта на ветровете,
летях на техните крила без страх,
докоснах времето и световете
и се завърнах в родния си град.
Наситих се на вятърната слава
и приземих крилатата душа,
за да докосне почвата корава
и да почувства силната земя.
Сбогувах се със сините простори,
но се сдобих с върховна благодат,
сърцето си земята ми отвори,
погали нежно моя свят крилат.
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
