23 ago 2011, 14:01

Ветрове, помогнете ми! (Почивай в мир)

  Poesía » Otra
894 0 3

 Да можех само,

от гърдите сърцето си да изтръгна, 

да имах до себе си рамо,

да имах кого да прегърна...


Да можех сърцето си да дам на друг, 

дори само за ден,

капките дъжд

щяха да имат друг вкус за мен.


О, ветрове, отнесете сълзите ми надалече, 

да не узнае никой, че плача сама! 

Не искам никога вече,

летейки, да потъвам в тъма.


Отнесете ги далеко, за да забравя полята от мечти, 

да забравя искрящото слънце и името си дори.

Помогнете ми да забравя красивите думи,

всичко което почувствах, смях и сълзи.

Да забравя всичко, що преживяхме,

да забравя, че ме боли.


Помогнете ми да превърна в носталгия тъгата

и в спомени далечни - самотата,

разказвайки тази история на себе си сама,

ще се опитам да угася със сълзи огъня във своята душа.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да угася със сълзи. Много силно.Браво !
  • Хубаво и тъжно!
    Но животът продължава, мило момиче! Ще дойдат радостни и щастливи дни!
    Поздрав!
  • Страхотно стихотворение!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...