23 ago 2011, 14:01

Ветрове, помогнете ми! (Почивай в мир)

  Poesía » Otra
892 0 3

 Да можех само,

от гърдите сърцето си да изтръгна, 

да имах до себе си рамо,

да имах кого да прегърна...


Да можех сърцето си да дам на друг, 

дори само за ден,

капките дъжд

щяха да имат друг вкус за мен.


О, ветрове, отнесете сълзите ми надалече, 

да не узнае никой, че плача сама! 

Не искам никога вече,

летейки, да потъвам в тъма.


Отнесете ги далеко, за да забравя полята от мечти, 

да забравя искрящото слънце и името си дори.

Помогнете ми да забравя красивите думи,

всичко което почувствах, смях и сълзи.

Да забравя всичко, що преживяхме,

да забравя, че ме боли.


Помогнете ми да превърна в носталгия тъгата

и в спомени далечни - самотата,

разказвайки тази история на себе си сама,

ще се опитам да угася със сълзи огъня във своята душа.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да угася със сълзи. Много силно.Браво !
  • Хубаво и тъжно!
    Но животът продължава, мило момиче! Ще дойдат радостни и щастливи дни!
    Поздрав!
  • Страхотно стихотворение!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...