23.08.2011 г., 14:01

Ветрове, помогнете ми! (Почивай в мир)

888 0 3

 Да можех само,

от гърдите сърцето си да изтръгна, 

да имах до себе си рамо,

да имах кого да прегърна...


Да можех сърцето си да дам на друг, 

дори само за ден,

капките дъжд

щяха да имат друг вкус за мен.


О, ветрове, отнесете сълзите ми надалече, 

да не узнае никой, че плача сама! 

Не искам никога вече,

летейки, да потъвам в тъма.


Отнесете ги далеко, за да забравя полята от мечти, 

да забравя искрящото слънце и името си дори.

Помогнете ми да забравя красивите думи,

всичко което почувствах, смях и сълзи.

Да забравя всичко, що преживяхме,

да забравя, че ме боли.


Помогнете ми да превърна в носталгия тъгата

и в спомени далечни - самотата,

разказвайки тази история на себе си сама,

ще се опитам да угася със сълзи огъня във своята душа.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айрис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да угася със сълзи. Много силно.Браво !
  • Хубаво и тъжно!
    Но животът продължава, мило момиче! Ще дойдат радостни и щастливи дни!
    Поздрав!
  • Страхотно стихотворение!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...