Да можех само,
от гърдите сърцето си да изтръгна,
да имах до себе си рамо,
да имах кого да прегърна...
Да можех сърцето си да дам на друг,
дори само за ден,
капките дъжд
щяха да имат друг вкус за мен.
О, ветрове, отнесете сълзите ми надалече,
да не узнае никой, че плача сама!
Не искам никога вече,
летейки, да потъвам в тъма.
Отнесете ги далеко, за да забравя полята от мечти,
да забравя искрящото слънце и името си дори.
Помогнете ми да забравя красивите думи,
всичко което почувствах, смях и сълзи.
Да забравя всичко, що преживяхме,
да забравя, че ме боли.
Помогнете ми да превърна в носталгия тъгата
и в спомени далечни - самотата,
разказвайки тази история на себе си сама,
ще се опитам да угася със сълзи огъня във своята душа.
© Айрис Все права защищены