Aug 23, 2011, 2:01 PM

Ветрове, помогнете ми! (Почивай в мир)

  Poetry » Other
887 0 3

 Да можех само,

от гърдите сърцето си да изтръгна, 

да имах до себе си рамо,

да имах кого да прегърна...


Да можех сърцето си да дам на друг, 

дори само за ден,

капките дъжд

щяха да имат друг вкус за мен.


О, ветрове, отнесете сълзите ми надалече, 

да не узнае никой, че плача сама! 

Не искам никога вече,

летейки, да потъвам в тъма.


Отнесете ги далеко, за да забравя полята от мечти, 

да забравя искрящото слънце и името си дори.

Помогнете ми да забравя красивите думи,

всичко което почувствах, смях и сълзи.

Да забравя всичко, що преживяхме,

да забравя, че ме боли.


Помогнете ми да превърна в носталгия тъгата

и в спомени далечни - самотата,

разказвайки тази история на себе си сама,

ще се опитам да угася със сълзи огъня във своята душа.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айрис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да угася със сълзи. Много силно.Браво !
  • Хубаво и тъжно!
    Но животът продължава, мило момиче! Ще дойдат радостни и щастливи дни!
    Поздрав!
  • Страхотно стихотворение!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...