Aug 23, 2011, 2:01 PM

Ветрове, помогнете ми! (Почивай в мир)

  Poetry » Other
889 0 3

 Да можех само,

от гърдите сърцето си да изтръгна, 

да имах до себе си рамо,

да имах кого да прегърна...


Да можех сърцето си да дам на друг, 

дори само за ден,

капките дъжд

щяха да имат друг вкус за мен.


О, ветрове, отнесете сълзите ми надалече, 

да не узнае никой, че плача сама! 

Не искам никога вече,

летейки, да потъвам в тъма.


Отнесете ги далеко, за да забравя полята от мечти, 

да забравя искрящото слънце и името си дори.

Помогнете ми да забравя красивите думи,

всичко което почувствах, смях и сълзи.

Да забравя всичко, що преживяхме,

да забравя, че ме боли.


Помогнете ми да превърна в носталгия тъгата

и в спомени далечни - самотата,

разказвайки тази история на себе си сама,

ще се опитам да угася със сълзи огъня във своята душа.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айрис All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да угася със сълзи. Много силно.Браво !
  • Хубаво и тъжно!
    Но животът продължава, мило момиче! Ще дойдат радостни и щастливи дни!
    Поздрав!
  • Страхотно стихотворение!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...