28 ago 2008, 9:35

Везни

735 0 2

Рисувах две празни везни,
но в едната си чувствата сложих,
а в другата сложих лъжи.
Не очаквах, че равно ще сочат.

 

Добавях повече чувства,
дори сложих цвят на мечти.
А лъжите стояха си толкоз,
но везната не се наклони.

 

Платното отрупах с въздишки,
поставих усмивки в ъглите.
Но все едно нямаше нищо -
на кантар стояха везните.

 

И трупах, и трупах си чувствата -
не остана място дори.
А везната стоеше си същата -
с тежащи на нея лъжи.

 

Нахвърлих последните щрихи,
свършиха всички бои.
Защо ли се мъчех, за Бога!
Стана грозна картина, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих! Пишеш мелодично...
    Но едно платно, отрупано с чувства никога не може да бъде грозно.
    Вярно е, че тежестта на лъжите е по- голяма, но човек не бива да спира да отрупва платното на живота си с красиви и нежни чувства.
    Поздрави, Радост.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...