28 ago 2008, 9:35

Везни

732 0 2

Рисувах две празни везни,
но в едната си чувствата сложих,
а в другата сложих лъжи.
Не очаквах, че равно ще сочат.

 

Добавях повече чувства,
дори сложих цвят на мечти.
А лъжите стояха си толкоз,
но везната не се наклони.

 

Платното отрупах с въздишки,
поставих усмивки в ъглите.
Но все едно нямаше нищо -
на кантар стояха везните.

 

И трупах, и трупах си чувствата -
не остана място дори.
А везната стоеше си същата -
с тежащи на нея лъжи.

 

Нахвърлих последните щрихи,
свършиха всички бои.
Защо ли се мъчех, за Бога!
Стана грозна картина, нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих! Пишеш мелодично...
    Но едно платно, отрупано с чувства никога не може да бъде грозно.
    Вярно е, че тежестта на лъжите е по- голяма, но човек не бива да спира да отрупва платното на живота си с красиви и нежни чувства.
    Поздрави, Радост.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...