Везни
Рисувах две празни везни,
но в едната си чувствата сложих,
а в другата сложих лъжи.
Не очаквах, че равно ще сочат.
Добавях повече чувства,
дори сложих цвят на мечти.
А лъжите стояха си толкоз,
но везната не се наклони.
Платното отрупах с въздишки,
поставих усмивки в ъглите.
Но все едно нямаше нищо -
на кантар стояха везните.
И трупах, и трупах си чувствата -
не остана място дори.
А везната стоеше си същата -
с тежащи на нея лъжи.
Нахвърлих последните щрихи,
свършиха всички бои.
Защо ли се мъчех, за Бога!
Стана грозна картина, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
