Везни
Рисувах две празни везни,
но в едната си чувствата сложих,
а в другата сложих лъжи.
Не очаквах, че равно ще сочат.
Добавях повече чувства,
дори сложих цвят на мечти.
А лъжите стояха си толкоз,
но везната не се наклони.
Платното отрупах с въздишки,
поставих усмивки в ъглите.
Но все едно нямаше нищо -
на кантар стояха везните.
И трупах, и трупах си чувствата -
не остана място дори.
А везната стоеше си същата -
с тежащи на нея лъжи.
Нахвърлих последните щрихи,
свършиха всички бои.
Защо ли се мъчех, за Бога!
Стана грозна картина, нали?
