Какъв прекрасен, топъл слънчев ден!
Пристъпвам бодро в леките сандали.
С усмивка спирам. Виждам как пред мен
две пеперуди танц са заиграли.
Известен и почитан в Херкулан –
изписвам на богатите портрети.
Кесията на тежкия колан
издута е от златните монети.
Но ето – гръм след гръм... и пак... и пак...
Вълна от сива пепел ни залива.
Потъва всичко в черен лепкав мрак.
Кой казва, че смъртта била красива? ...